ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
26.10.2012 г. Правото би спечелило много от добър етичен и философски дебат за правата на пациента, тъй като тези науки отдавна обсъждат много от въпросите, които се очаква от правото да уреди. По проблемите на доброволното здравно представителство с Димитър Абрашев разговаря д-р Стоян Ставру в предаването ,,Темида” на телевизия България ON AIR.
Уредбата на правата на българския пациент следва решенията на европейското законодателство, но е непълна. Някои въпроси се уреждат в медицински стандарти и подзаконови нормативни актове, а не в закон, който е подходящият инструмент за регулация на правата на пациента.
Често в медицинската практика съществуват случаи, в които бързо трябва да се вземе решение, пациентът е дееспособен, но в конкретния случай не може да изрази информирано съгласие, т.е. е фактически медицински некомпетентен. Законът не изисква изрично лично даване на информирано съгласие за лечение, но и не забранява даването му чрез другиго. То е възможно да бъде дадено от законен представител, но въпросът, който няма категоричен отговор, е дали може да бъде дадено от доброволно посочен пълномощник. Предварителното здравно пълномощно (доброволно здравно представителство) овластява доверено на пациента лице да взема решенията за неговото лечение вместо него, когато пациентът не е в състояние да ги вземе, като съобрази дадени от пациента указания и информация за актуалната медицинска ситуация.
Общите правила за пълномощието са трудно приложими към здравното пълномощно поради необратимостта на фактическата медицинска интервенция в личния и телесния интегритет на представлявания (пациента). Поради това здравното пълномощно изисква специална уредба. Правният вакуум е причината, поради която институтът не се използва.
Рисковете са свързани с необратимо засягане на здравето или живота в резултат на решението на пълномощника. Поради това вниманието е насочено към предотвратяване на злоупотреба с представителната власт или некомпетентното й упражняване, както и към осигуряване на адекватен контрол върху пълномощника. Дебатът всъщност се отнася до това управляеми ли са рисковете на доброволното представителство или е по-сигурно да се ползват други институти, като съдебно назначеният представител, който се контролира от съда.
При рисково лечение или отказ от лечение е необходима сигурност, че изразената от пълномощника воля съвпада с предполагаемата воля на пациента. Тук са важни именно предварителните указания на пациента. Даденото в тях предварително съгласие за лечение всъщност не е информирано, тъй като се отнася до хипотетична бъдеща ситуация, която пациентът не познава в детайли.
Правото на живот пациента не създава задължение за държавата или за друго лице да убие пациент, който желае да сложи край на живота си. Евтаназията се счита от закона за убийство независимо от мотива на извършителя. Самоубийството може да бъде извършено само лично и евтаназията не трябва да бъде включвана в здравното пълномощно.
11.10.2012 г. Законът не зачита волята на пациентите (в. Сега в коментар за изводите от семинара ,,Правата на човека като пациент”, проведен от ФРП на 10.10.2012 г. в Националния институт на правосъдието)
10.10.2012 г. Единствено правосъдната система ползва компетентността на вещите лица и тя е заинтересована от повишаване на качеството на експертизата. Когато правосъдието е в криза, качеството на експертизата и доверието в нея също падат. Реформата на съдебната експертиза е част от съдебната реформа, но не се разпознава като значима част. Това коментираха доц. Владимир Велинов и д-р Ива Пушкарова в предаването на БНР ,,Преди всички” в разговор, посветен на правата на човека като пациент и значението на експертизата за тяхното гарантиране.
Волята за и против лечение са равнозначни избори на пациента. Не всяко психично смущение нарушава способността да се упражнява тази воля. Има критерии за границите на менталния капацитет да се прави информиран избор за лечение. Тези граници могат да се определят, ако специалистът е достатъчно компетентен. Сътрудничеството между прависти, психиатри и психолози е достатъчно дълбоко, интензивно и дългогодишно, за да са налице общи понятия.
В продължение на дълги години съдебната експертиза девалвираше в България, въпреки опитите на всички професионални общности, ангажирани с нея, да противодействат. Девалвацията е комбинация от кризата в правосъдието, на което пада капацитетът да я поддържа на високо ниво, от кризата в образованието за голяма част от професионалните общности и от кризата на доверие към правосъдието, което води до недоверие и в експертизата.
В контекста на правата на пациента пред ЕСПЧ се развиват две тенденции. Първата очертава опита на хората в рамките на прогреса на медицината и еволюцията в разбирането за човешката личност да търсят разширяване на границите на правата на човека и възникването на нови права, които да могат да обслужат нови потребности, които са легитимни за обществото (лечение на заболявания, които са били нелечими, разширяване на достъпа до здравна помощ, претенция за компетентност на помощта, раво на пациента да избира в коя държава да се лекува). Това са процеси, които се развиват и в ЕС и са предмет на обсъждане и пред Съда на Европейските общности.
Другата тенденция също е много характерна и се развива от края на 90-те г-ни. Тя показва, че част от хората търсят чрез правата на човека да защитят специфика на своята личност, която не съдържа общочовешка идентичност (импланти, превръщащи човека в животно, твърдения за право на смърт). Това са големи въпроси, свързани с начина, по който правната система разбира човека.
След ВСВ правата на човека възникват, за да могат да опазят човека от увреждаща го интервенция на държавата. Днес забелязваме как свободата на човека се превръща в ненаситна претенция той да може всичко, без да бъде длъжен за нищо.
Правата на човека са пред изпитание, тъй като е възможен процес на упадък, известен като дехуманизация – правата престават да обслужват положителните ценности на човешката личност и стремежа човекът да бъде социално полезен, а упражняването на неговите права да бъде принос към развитието на обществото. Те се превръщат в инструменти да се обслужва определена ексцентричност, която често е израз на психична нестабилност.
Здравеопазването традиционно се разглежда като административна дейност, а правата на човека като средство за предпазване на човека от държавата. Връзката между двете би дала нов поглед върху здравните права на човека.
09.10.2012 г. Обсъждат правата на човека като пациент (Vesti.bg за семинара ,,Правата на човека като пациент”, проведен от ФРП на 10.10.2012 г. в Националния институт на правосъдието)
25.09.2012 г. Въвеждането на стандартите за защита на жертвите на престъления ще отнеме години на общи усилия на множество държавни органи и натрупаване на достатъчно практика след като се въведе нова законова рамка. Радка Стоянова коментира пред БНР новата Директива на Европейския Парламент за общи минимални стандарти за защита на жертвите на престъпления в интервю на Силвия Великова.
Когато през 2006 г. България прие нов НПК, тя пропусна да въведе много от стандартите, които вече съществуваха в Европа и по света, въпреки че се беше задължила за това по редица конвенции. През 2008 г. позволи непълнолетните свидетели да бъдат разпитани чрез видеоконференция, но съдебните зали и полицейските управления не са технически обезпечени и процедурата почти не се прилага.
За първи път през 80-те години на ХХ век психолозите поставят проблема за защитата на жертвата при сексуалните престъпления, определяйки като нечовешко да свидетелстват пред своите насилници. По-късно се установява, че жертвите на трафик на хора също търпят недопустима травма от участието си в наказателни производства. Начинът на извършване на определени престъпления предполагат предварителна нагласа на жертвата, че тя може да стане жертва и на наказателния процес. Насилникът, който трафикира жена или дете или който сексуално издевателства над тях, ги убеждава да не казват на никого за преживяното, тъй като и в съда нямало да им повярват. Той често предварително предупреждава жертвата, че определен въпрос или израз означава непосредствена опасност за нея или нейни близки. При директен контакт в залата той намира начин да вкара тази фраза във въпрос, което за жертвата означава знак ,,стоп” за свидетелстване.
Проблемът у нас беше за първи път много сериозно поставен от група пълнолетни български граждани, които трябваше да свидетелстват пред Софийски градски съд за отвличане и споделиха, че се чувстват неудобно в съдебната зала, където ги разпитват като подсъдими. Представете си как се чувства дете, което поради възрастта и тежестта на извършеното дори не разбира през каква процедура преминава. Затова децата и жените са признати за особено уязвими жертви от всички международни актове и директивата на ЕС и в това им качество на тях им се дължи по-широка защита от тази на обикновения пострадал, например от кражба, тъй като психическите последица за тях са изключително по-тежки и много по-трудно преодолими.
Общ стандарт е децата никога да не виждат и чуват друг освен съдията, за да се спази изискването да няма пряк контакт с дееца в никой момент от производството.
Институтът на анонимния свидетел не може да се приложи към жертвите, въпреки че нашият ВКС позволи с Тълкувателно решение 2/2009 г. жертвите на трафик да се разпитват като защитени свидетели. За да формулира обвинението, прокурорът трябва да посочи време, място и начин на извършване на престъплението, които факти се научават от пострадалия и при свидетелстването си той не остава в тайна за извършителя. Смисълът на защитата на свидетеля е той да остане в тайна от извършителя, а не от страничен наблюдател на процеса.
21.07.2012 г. Трафикът на хора е начин на мислене и на живеене, който руши способността на обществото да бъде правово. Той пряко зависи от провалите в превантивни образователни, закрилни и социални политики към рискови групи. Това престъпление е основано върху презрението към човека, изразено в представата и на дееца, и на жертвата за другия като вещ, с която е нормално да си служим и да изхвърлим. Такива пострадали не могат да носят права. Обществото затваря очите си пред проблема по същия начин, по който ги затваря и жертвата. По проблемите на трафика на хора, експлоатацията на пострадалите, профила на жертвата и трафиканта и състоянието на съдебната практика по дела за трафик с д-р Ива Пушкарова разговаря Димитър Абрашев в правното предаване ,,Темида” на телевизия и радио Bulgaria ON AIR. Интервюто се провежда по повод излизането на монографията на Пушкарова ,,Трафикът на хора. Наказателно-правен режим”, издадена от Сиби.
27.05.2012 г. Престъпления между малолетни няма. Рисковете от изчезването на вещи и от наранявания между деца на възраст под 14 години се управляват чрез възпитателни, а не чрез наказателни средства (вж. звуковия файл). Това каза Ива Пушкарова в разговор по Хоризонт с водещата Таня Величкова и инспектор ,,Детска педагогическа стая” в VII РПУ в София Кольо Атанасов по повод проведени от полицейски органи серия разпити на ученици от III клас в столично училище. Според д-р Пушкарова намесата на полицията в случай с изчезнали вещи на дете е оправдана, ако има подозрения, че извършител е възрастен, но, докато фактите са неясни, полицията е длъжна да действа много предпазливо, при отдаване на абсолютен приоритет на законовото изискване за гарантиране на най-добрия интерес на децата. Засега не е ясно кой, на какви правни основания, с каква квалификация и с каква доказателствена или процесуална цел е провеждал тези изслушвания, тъй като има законово изискване те да бъдат в щадяща среда. Това означава среда, защитена от влиянието на авторитети върху достоверността на показанията на децата и подготвена с конкретно и пълно разясняване на процедурата, нейното съдържание и цели и ангажираните с нея лица.
26.05.2012 г. За и против алтернативите на брака – въпрос на морален избор, оставен от законодателя за всяко лице. Бракът съдържа повече ограничения, но фактическото съжителство е по-несигурно. Д-р Стоян Ставру разговаря с Димитър Абрашев за брака и фактическото съпружеско съжителство според българското законодателство в правното предаване ,,Темида” на телевизия и радио Bulgaria ON AIR. Акцентите от предаването тук.
22.05.2012 г. Съдиите и прокурорите излъчват послание за масовост на корупционните практики в съдебната власт, но и за повишени нива на нетърпимост. Индивидуалният натиск върху отделни магистрати се разпознава като фактор за поставяне на цялата система под външен контрол. С увеличаването на стажа нараства и песимизмът и разочарованието на магистратите от системата – те не получават признание за постиженията си и се чувстват изолирани от реформата. Магистратите искат да започнат открит разговор с обществото за реалните проблеми, които срещат в правораздаването, и да се включат активно в реформения процес. Тези акценти очерта д-р Стоян Ставру в кратко интервю по БНР-Благоевград по повод резултатите от правно-психологическото изследване на магистратурата ,,Реформеният експеримент: поглед към човека в съдебната власт”, проведено от Фондация за развитие на правосъдието през март-април 2012 г. Той заяви още, че българското общество е взискателно към съдиите и прокурорите и това прави интерсно как те като хора реагират на тази претенция. Впечатлени сме от откритостта и готовността, с която магистратите се включиха в изследването и споделяха мнението си, благодарни сме им за доверието в нас и подкрепата за изследването, каза още той. Чуйте звуковия файл тук.
12.05.2012 г. Растежът на магистратите в кариерата е решаващ за тяхната мотивация, ангажираност и продуктивност. За да води до удовлетвореност, кариерното развитие трябва да се преживява от съдиите, прокурорите и следователите като справедливо, предвидимо и управляемо при реални, ясни и общоприети критерии. Петя Попова коментира в юридическото предаване ,,Темида” на телевизия и радио Bulgaria ON AIR резултатите от правно-психологическото изследване на магистратурата ,,Реформеният експеримент: поглед към човека в съдебната власт”, проведено от Фондация за развитие на правосъдието през март-април 2012 г.
Наличието на ясни критерии и механизми за управление на кариерното развитие са пряко свързани с ценностите на личността. Високото ниво на мотивация и удовлетвореност предполагат около 70-80 % продуктивност. В момента ефективността на българския магистрат е около 30 %. Това се дължи не на съзнателно и умишлено поведение, а на механизмите на демотивационния процес.
Практиките за кариерно развитие имат нужда от сериозно преформулиране. Магистратите ги възприемат като неясни, хаотични, непрозрачни и ги посрещат с категорично и масово неодобрение и недоверие. Когато магистратите влагат усилия, срещу които не получават реципрочно подкрепление под формата на развитие или корективна обратна връзка, преживяването за справедливост се нарушава и т.н. психологически договор бива компроментиран.
Реформата на съдебната система не може да сработи, ако на основата на добра диагностика на ситуацията не се предприемат целенасочено мерки при активното участие на хората, които промяната ще повлияе пряко.
Наблюдава се стагнация на професионалната изява на магистратите. Те нямат преживяване за единна и стабилна общност. Съчетано с недобрия имидж, това създава впечатление за неинициативност, незаинтересованост, отчужденост и в определени случаи некомпетентност. За изграждане на негативен имидж роля имат и медиите, които не отразяват достатъчно успехите на системата, а по-често поставят акцент върху пропуски и несъвършенства.
Нормалният човек търси стабилност, спокойствие и предвидимост на професионалната си среда, както и смисъл в това, което прави. Заставян постоянно да се приспособява към хаотична среда, чиито закономерности не разбира, професионалистът се изчерпва и разрушава. Поради това професията на магистрата е рискова. Стресът определя висока заболеваемост поради прегаряне.
Явлението корупция е характерно за системи, в които липсва яснота.
Магистратите имат потребност, желание и воля за промяна на статуквото. Голямата представителност и доброволното участие на близо 1000 магистрати в изследването е красноречив сигнал за желанието им да се включат активно в промяната и готовността да споделят, когато са питани. Това е потенциал за действителна реформа.
11.05.2012 г. Съдебната реформа буксува и опитите да бъде продължавана от нереформаторски малцинства, изключващи реалното участие на българските съдии, прокурори и следователи, вече среща съпротивата на магистратурата. Ива Пушкарова в разговор със Силвия Великова за резултатите от правно-психологическото изследване на магистратурата ,,Реформеният експеримент: поглед към човека в съдебната власт”, проведено от Фондация за развитие на правосъдието през март-април 2012 г.
25.04.2012 г. Яснотата на кого родителят е възложил да се грижи за децата му през време на отсъствието му от страната е много важна за защитата на децата. По този въпрос има законодателна празнота. Той трябва да бъде решен подходящо, тъй като свръхрегулация може да се окаже неуместно рестриктивна за толкова деликатни отношения като тези между родител и дете. Д-р Стоян Ставру коментира пред Хоризонт рисковете за деца, чиито родители са заминали за продължително време в чужбина, да останат без адекватна родителска грижа.